-
Изтупвам праха от Yahoo
Имам акаунт в Yahoo от повече от 10 години, но когато чух, че Google ще предлагат и пощенска услуга, при това с обем 1 GB, замечтах да мигрирам там. Мечтата ми се сбъдна скоро след като се появи услугата – изпратиха ми покана. На свой ред аз започнах да изпращам. Днес не е проблем който и да е да регистрира акаунт в Gmail, но аз не спирам да я препоръчвам.
Акаунтът ми в Yahoo натрупа прах и всякакви съобщения, които отдавна нямам желание да чета (абонирала съм се за милион бюлетини и ъпдейти навремето). Преди няколко дни, обаче, изчистих целия инбокс и реших да разуча възможностите на Yahoo. Практически не беше нужно да трия каквото и да е, понеже от 2007 обемът на акаунта е безкраен, но аз имах психологическата нужда да започна на чисто.
Всъщност допреди няколко дни дори не бях чувала, че обемът е вече неограничен. Просто прегръщайки марката Google, бях игнорирала Yahoo. Което е глупаво, понеже шансът да пропусна добри възможности е голям, но пък е удобно, понеже пести време и мислене. Интересно е да се отбележи, че научих новината не от Интернет, не от познат, а от книга.
В новото Yahoo има куп неща, но разучаването им изисква време. Аз, обаче, не бързам. Достатъчно е да свикна отново да отварям акаунта и да хвърлям по едно око когато съм в настроение.
Виждам, че има възможност да се прикрепят файлове до 100 MB, например. На пръв поглед изглежда безплатно, и може и да е, но би било добре да се провери до какво би могло да доведе – не само за мен, но и за контактите ми. А понякога се иска доста четене, за да стане ясно.
Хубавото е, че вече не е останал никой, който да разчита на комуникация с мен в Yahoo, така че се чувствам приятно самотно и мога да правя каквото си искам. Всъщност мога и никога да не реша да общувам с други хора от името на този акаунт, което не значи че не си струва да го ползвам.
-
Христос възкресе за добрите
Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.Мария Донева
(оригиналът е тук)
-
reblog
Отдавна не бях влизала в tumblr. Преди малко се сетих за него като видях, че една приятелка току що си е направила блог там. Поразгледах и останах малко разочарована, понеже очаквах да видя нейни неща, а се оказа, че повечето са не са. Блогът й набъбва ли набъбва с реблогнати постинги.
Преди малко, обаче, установих, че вече май повече от час разглеждам друг блог, който се състои май изцяло от реблогнати неща. Повечето от тях са изображения. Освен че изпитвам удоволствие от гледането и се уча да рисувам, откривам неща, които си струва да знам, например как се казва един вид японско изкуство, който винаги ми е харесвал или пък какво точно върши нестопанска организация в САЩ, която помага на бежански семейства.
Накрая си казах, че всъщност няма никакво значение дали блогърът генерира собствено съдържание или споделя това, което е открил из Мрежата. Важното е, че именно благодарение на него откривам и аз. Това е същото като да споделя линкове във Фейсбук и Туитър, а споделените от контактите ми линкове са всъщност основните източници на новини за мен.
И все пак, що се отнася до мен самата, и аз не знам защо рядко просто препечатвам информация; в повечето случаи генерирам своя. Или пък ако искам да споделя нещо новооткрито, го включвам като линк в текст, който съм създала сама.
По този начин предлагам по-малко неща в блоговете си, но пък са премислени, което вероятно ги прави по-ценни в очите на читателите ми. Предполагам, че подсъзнателно си казват, че щом съм отделила време и съм си направила труда да пиша, значи нещото си струва да бъде споделено. Възможно е това да не е вярно и просто да съдя за другите по себе си.
Но това не е цялата истина. Всъщност аз действам подобно на хората, които реблогват, но не в блога си, а най-вече в четеца си за фийдове, и то най-вече когато става въпрос за изображения. Колкото и да се опитвам да се сдържам, започна ли да разглеждам изображения, ми се приисква да отбележа че ги харесвам, а и да ги споделя. Това ми напомня за играта, която в детството ми играехме със сестра ми - заплюване на картинки. Сядахме една до друга, разгръщахме една книга и се състезавахме коя ще сложи по-бързо ръка върху харесаната картинка и ще каже “ПУ за мене!”
Така че и аз споделям откритото, но винаги ме гложди мисълта, че прекалявам и генерирам премного трафик на хората, които ме следят.
-
-
Добри новини за ФБ групите
В предния текст се оплаках от новите ФБ групи. Сега искам да споделя, че има начин новата ви група да изглежда като старите групи. Как? Просто не трябва да е група, а страница.
ФБ смята, че новите групи са по-подходящи за по-малък брой по-близки хора, но не открих да уточнява максимум на членовете. Има нещо резонно в това с по-малкото хора, понеже групите имат чат, а освен това дават възможност членовете да работят заедно по документи (което не е някаква новост и ми се струва, че може да се прави по-добре с някои инструменти на Гугъл, ама айде).
И така, ако искате общуване не само с екипа, а с широкия свят, направете си страница. А ако искате да вършите повече и по-сериозна работа, по-добре използвайте Gmail или Google Wave
-
Новите Фейсбук групи
Не разбирам защо ФБ промени толкова драстично групите.
Членство: вече не можеш да каниш приятели да се присъединят към групата. Просто ги присъединяваш, а на тях ако не им харесва, трябва да си направят труда да се откажат.
Изглед: профилът на групата вече не изпълва екрана, а само част от него; другата част са участъци от твоя профил, което е донякъде разсейващо и объркващо.
Администриране: не виждам откъде може да се дадат администраторски права и на други хора, различни от човека, който е регистрирал блога.
Дискусии: вече я няма тази форумоподобна форма. Вместо нея могат да се създават документи, които впоследствие да се коментират. Не е ясно дали всички членове на групата ще имат достъп до тях. Новият формат по-скоро би обезкуражил доста от хората, които иначе биха влезнали в контакт.
-
Dropbox дилеми
Най-после си направих регистрация в Dropbox, изпратих и покани и спечелих допълнително пространство, което може да набъбне безплатно до 8 GB. Дотук добре, въпросът е как да го използвам.
Решила съм да направя библиотека, която да споделям с всички, които биха имали интерес. Как, обаче, е най-удачно да става това?
Щеше да е чудесно ако можех да напълня 8 GB с полезна информация, а ти да напълниш твоето пространство с друга полезна информация и като шерваме всеки от нас да може да използва повече пространство, отколкото би могъл да използва сам. Проблемът, обаче е, че Dropbox работи различно. Ако аз споделя с теб папка от 1 GB, тя автоматично заема и 1 GB oт твоя акаунт, така че колкото повече споделяме, толкова по-малко пространство ни остава. Значи трябва да споделяме по друг начин.
Един добър начин е да поставяме нещата за споделяне в публичната папка, а после да даваме линкове към индивидуални файлове.
Започнах да пълня въпросната папка, като едновременно с това създавам някакъв удобен и смислен начин на подреждане на информацията:
1. Именувам файловете така: Вазов, Иван - Под игото (това е просто пример; не качвам неща, които лесно могат да се намерят къде ли не).
2. Създадох и обновявам редовно документ, който представлява тематичен списък, например:
АРХИТЕКТУРА
Автор - Заглавие
Автор - Заглавие
СОЦИОЛОГИЯ
Автор - Заглавие
3. Същия този списък качих като отделна страница (Lyd List) в един блог, а всяко заглавие представлява и линк.
4. Този блог ще може да се чете само от абонати, които съм поканила.
5. Всеки абонат ще има и права да прави разни неща в блога.
6. Създадох страница наречена Guest List, в която абонатите ще могат да качват заглавия и линкове по начина, по който правя аз в страницата Lyd List. Освен това, не е задължително техните файлове да са в Dropbox, както не е задължително те да имат регистрация там.
7. Абонатите ще могат да пишат постинги, в които да споделят каквото намират за важно - ревюта на книги, опит в използването на електронни четци и пр.
Имам още доста файлове за обработване. Засега съм качила само около 25 файла в 5 категории. Ще има още категории.
Моят начин не е единственият възможен, разбира се. Ако смятате да споделяте с малък брой хора, можете просто да си размените пароли и да влизате в акаунтите на приятелите си. Това създава неудобства, когато редовно ползващите акаунтите станат повечко и може да се налага да се изчакват.
-
Е-book reader и в наше село
Миналият ден на плакат с коледни промоции на местен магазин за техника видях един (единствен) модел четец на електронни книги, рекламиран като “електронна книга”. Не запомних марката (беше ми неизвестна), но пък запомних цената: 406 лв.
Останах приятно изненадана, че такова нещо се предлага в Хасково и се чудя дали ще има хора, които да искат да си го купят. Особено на тази цена.
-
library.nu
е мястото, където се премества в момента Gigapedia. Досега винаги съм използвала търсачката - за да намеря конкретна книга (по-рядко) или пък колкото се може повече книги от автор, когото харесвам (почти винаги), или пък каквото докопам по тема, която ме интересува в момента.
Днес, обаче, открих и друг начин на употреба. Скролнах надолу по един техен фийд, в който се появяват заглавията на разни книги. Мислех, че съобщават за новокачени книги, но тъй като датите са доста разбъркани, вероятно е нещо друго, над което не ми се умува сега (примерно книги, прехвърлени от стария сайт в новия по ред на прехвърлянето). Важното е друго, че така попадам на неща, които може никога да не ми дойде на ума да търся. Ето как току що си свалих книгата “Как мислят математиците”.
-
Читанката
От месеци не бях отваряла Google Reader поради липса на време. Днес, когато намерих малко време, не кликнах на фийда на който и да е от ужасно многото блогове, за които съм абонирана, а на споделените постинги на един от приятелите, които следя - на практика единствения, когото следя наистина. Защо следя точно него? Защото споделя малко неща. Не защото чете малко, а защото подбира за споделяне това, което намира за най-ценно.
Предпочитам да следя споделянията на хора, които споделят малко, защото не искам да се удавя в информация. Точно затова не следя нито една официална медиа - не ми се отделя толкова време. Предпочитам някой да филтрира вместо мен. Особено напоследък чета най-вече препоръчано и споделено от други. И то не от всички.
Иска ми се и аз да пресявам повечко информацията която споделям, но не успявам да се сдържам. Предполагам, че би било добре да имам няколко канала за споделяне, така че хората да следят само тези, които им допадат.
Наскоро щеше да ми прилошее като видях с колко неща заливам горките хорица, които са имали неблагоразумието да се абонират за моя FriendFeed. Добре, че напоследък почти нямам време да им генерирам какъвто и да е трафик.
От друга страна, би било полезно учениците ми да получаваха въпросния трафик и да му обръщаха внимание. Би било.
